Минералното хранене при растенията е динамичен процес. По своята същност представлява усвояване на хранителни елементи посредством кореновата система и зелените надземни части. В растителния организъм процесите на поглъщане, транспорт и използване на хранителните елементи се влияят от особеностите на почвата и климата в местностите на отглеждaне.
За установяване запаса и съдържанието на хранителните вещества, които осигурява почвата, е достатъчно да се направи анализ на почвени проби с добра представителност. Резултатите от почвения анализ са основа за определяне необходимостта от допълнително внасяне на онези хранителни елементи, които са в недостиг.
Агрономите от НИК Агро Сървис мога да изготвят програма за хранене на растенията, с коятo да регулирате продуктивността на отглежданите култури и да достигнете желания потенциал.
Екологичните фактори през периода на отглеждане оказват силно влияние върху растежа и развитието на растенията, в това число – и върху храненето на растенията. В резултат на неблагоприятна почвено-климатична обстановка в определен период от време в растението може да се настъпи хранителен дисбаланс. Това се изразява в нарушено усвояване или нарушено използване на иначе достъпните за растенията хранителни елементи.
Анализирането на химичния състав на растението дава информация за моментното съдържание на хранителните елементи в растителните клетки. При развитие при оптимални почвено-климатични условия и лишен от болести и неприятели (агро)фон всеки ботанически вид има т.нар. „нормален“ химичен състав на клетките, които изграждат отделните растителни органи в определена възраст. Тези органи се наричат „индикаторни“, а химичният им състав за всяка фенофаза е сравнително постоянна величина.
Нормалният химичен състав на растителните органи (листа, плодове и др.) в практиката е възприет като „оптимално“ съдържание на химичните елементи. Когато стойностите от растителния анализ попадат под границата на оптималното съдържание, се установява „недостиг“ на дадения хранителен елемент. Когато стойностите попадат над границата на оптималното съдържание, се установява „излишък“. За управлението на нормалното развитие на културите и в съответствие с добрите производствени практики е важно да се има предвид, че всеки недостиг и всеки излишък на хранителни елементи, оказват неблагоприятно влияние върху развитието на културата и съответно – върху очакваните добиви.
На база резултатите от растителните анализи можем да изготвим препоръки за коригиращо подхранване както през същата година, така и за следващия вегетационен период (особено важно при трайните насаждения). Ясно видимите признаци на хранителен дисбаланс са в следствие на по-сериозни нарушения. Коригирането на храненето в такъв късен етап не компенсира напълно забавянето в развитието на културитe и дава отражение върху стопанския добив.
Съпоставянето на данните от почвените и от листните анализи от едно и също място е основа за установяване на потенциални нарушения в хранителния режим на растенията. Това е валидно за всички химични елементи от състава на растителните клетки, защото всеки един от тях има незаменима роля в растителния организъм.
