В поредицата от статии досега обобщихме най-важното за уреата (един от най-разпространените азотни торове в българските стопанства) и ви представихме част от факторите, които могат да доведат до изпарение на амоняка след торене. В настоящата статия ще ви запознаем с още няколко важни фактора, които трябва да вземете предвид, когато планирате начина и периода на приложение на уреата.
Начин на приложение на уреа
Уреата обичайно се прилага разпръснато или локално (редово), с или без инкорпориране. Повърхностното приложение на уреа, без инкорпориране може да доведе до съществени загуби. Внасянето на ивици намалява потенциала за изпарение на амоняк. Въпреки това, при повърхностно ивичесто внасяне е необходимо наличие на валежи или поливки, за да се придвижи до зоната корените.
Прилагането в локални ивици позволява по-ефикасно използване на азота и намаляване на дозите на приложение в сравнение с разпръснато прилаганите на уреата без инкорпориране.Когато уреата се внася присеитбено, при отглеждане на редови култури е необходимо торът да се разполага на не по-малко от 5 см встрани и под семената и да не се прилагат повече от 7 кг/дка. Това се прави с цел да се избегне амонячно отравяне на младите поници.
Загубите на амоняк от повърхностно приложена уреа се увеличават при наличие на вятър. Вятърът намалява концентрацията на амоняк над почвената повърхност до нива по-ниски от този по повърхността на гранулите, предизвиквайки допълнително изпарение.
Свойства на почвите
Почви с висок катионен обменен капацитет (СЕС) могат да задържат повече амониеви йони, намалявайки вероятността за загуби от изпарение. Рискът от изпарение на амоняк е най-висок при песъчливи почви, които имат нисък кактионен капацитет и малка буферна способност. Високото съдържание на органична материя и/или наличието на растителни остатъци също увеличава изпарението, поради увеличена активност на микроорганизмите. Ако уреата остане върху растителните остатъци е значително по-податлива на изпарение в сравнение с оставянето ѝ върху гола почвена повърхност.
Валежи и поливки
Ако няма валежи след приложението и уреата не е инкорпорирана, загубите на азот могат да са значителни. Извършването на поливки или наличието на валежи придвижват уреата под почвената повърхност, където е защитена от изпарение.
В предстоящата последна статия от поредицата ще споделим с вас някои добри практики за намаляване на загубите на азот.
