С настъпване на пролетта и повишаване на температурите, започва времето за подхранване на есенниците, а също така и за извършване на предсеитбено торене на пролетниците.
Азотните торове и уреата
Азотните торове представляват съществена част от разходите на земеделските стопани и поради тази причина, ефективното им използване от растенията и намаляването на загубите му има пряко отношение към повишаване на икономическата ефективност на вложените торови продукти.
Уреата е един от най-популярните и широко използвани азотни торове. Високото съдържание на азот (46 %), сравнително ниската цена и лесното съхранение, наличието на течни и твърди формулации я правят популярна сред земеделските производители. В същото време, уреата е и един от най-податливите на загуби от изпарение торове. Голям процент от азота може да бъде загубен във вид на амонячен газ.
Трансформиране на уреата в почвата
Веднага след приложение, уреата реагира с водата в почвата в биологичен процес, наречен хидролиза. Уреата се трансформира до амониев карбонат, който е нестабилен и може да се преобразува до амонячен газ. Ако амонякът не се задържи и промени до амониеви йони, бързо след образуването му, ще бъде загубен във въздуха. Реакцията, температурата, влагата, биологичните и химичните свойства на почвата, начинът на внасяне, наличието и скоростта на вятъра оказват влияние върху процента на загубен азот от изпарение.
Съществуват множество фактори, които влияят върху изпаряването на амоняка от уреата. Очаквайте следващата статия, в която ще ги разгледаме по-подробно. В отделен материал ще ви представим и различни управленски подходи за намаляване на загубите от изпарение.
