Прецизността в земеделието може да изглежда трудно достижима в моменти, когато се гонят последните срокове за извършване на поредната оран, сеитба или жътва. Въпреки това, управлението в земеделските стопанства на ниво земеделски парцел, набира все по-голяма популярност.
Доскоро основното знание се е базирало върху интерпретация на старите почвени проучвания и карти. Тези проучвания носят определена базова информация за почвите, но не са достатъчни да за целите на изготвяне на прецизни планове за хранене на растенията. Земеделските производители биха могли да оптимизират плановете си за сеитбообращение и съответно хранене на растенията, ако разполагат с прецизни почвени карти, отразяващи разпределението на определени специфични показатели в масивите. За създаването им служат редица приложения, чрез които за всеки блок се набират и обработват определени данни. Те са с висока точност пространствено обвързани и се съхраняват в единна система за съхранение и обработка на данни
От една страна, това може да се разглежда като своеобразна „история на полето“, която хронологично представя положените за културите грижи.
От друга страна, проследяването хода на техниката в границите на всеки отделен блок, предлага редица предимства, като:
– Наблюдение на човешката намеса в процеса на производството (например – торенето, както и локализиране на други извършени в стопанството операции)
– Установяване на местните природни дадености (например – теренните различия в почвения хоризонт)
Стопанствата, които практикуват прецизно земеделие, работят с детайлни карти на обработваните блокове, които им позволяват подход към най-малките подробности. При тях всяка, географски локализирана и заснета, земеделска операция дава данни, които се характеризират с точни географски координати. Върху картата на полето се изобразява детайлно съвкупността от данни за различни производствени показатели. Даннните от всички измервания се обработват чрез специализирани софтуерни продукти, базирани върху възможностите на географска информационна система. Визуализацията им става под формата на полска карта по даден производствен показател (съдържание на азот, разпределение на добива, и др.).
Карти за разпределение и запас на хранителни елементи
Показатели за създаване на карта за разпределение на хранителни елементи могат да бъдат данните от лабораторен анализ на географски локализирани почвени проби. Например:
– Реакцията на почвата (рН)
– Съдържанието на хумус
– Съдържанието на хранителни елементи (например – азот)
Тези карти биха могли да съдържат разпределения по интерпретация на получените резултати. Целта е да дадат отговор на въпроса:
„По отношение на кои резултати фермерът да предприема конкретни действия?“
Освен това, тези карти могат да представят и количественото разпределение на търсения показател. Това предоставя директна възможност за прилагане на технология VRA (Variable Rate Application) като:
– торене с променлива норма
– пръскане с променлива доза и др
Практически ползи:
Картата за разпределение на запаса от даден хранителен елемент може значително да повиши ефективността от подхранването на културите. Това става чрез прилагане на променлива норма (на торене), която варира в зависимост от установения почвен запас. Тя е по-висока в по-бедните зони и по-ниска – в по-запасените. Така във времето се постига изравняване на почвеното плодородие по отношение на дадения елемент и цялостно повишаване на добивите. Когато в блока има зони с добър или висок запас, фермерът реализира директна икономия от неприложени торове, което е възможно и лесно достъпно за прилагане единствено чрез технология VRA (Variable Rate Application).
Карти за разпределение на добива
По време на жътва, чрез използване на устройства за измерване на добива в реално време, производителите получават информация за количественото и качественото разпределение на добитата продукция в масива. Примерни показатели за това са:
– Маса на зърното
– Влажност на зърното
Практически ползи:
Благодарение на тези карти се откриват местата с най-добри условия за развитието на избраната култура. Освен това, се установява и колко точно е максимално достигнатият добив, както и разпределението му върху терена.
При съпоставяне на карти на добива от поредни култури в един и същи блок, може да се подберат онези растителни видове, за които дадените почвено-климатични условия, са най-благоприятни. Те се представят с по-равномерно площно разпределение на задоволително високи добиви.
Заключение:
На картата за всеки блок, след обработка и визуализирането на данните, стават видими най-плодородните и най-бедните места. На тази база лесно може да се установят причините за неравномерното разпределение на добива в блока. Разбира се, човек не може напълно да повлияе или да промени природните дадености на местността. Но добрият анализ и изводите, които може да се направят след създаването на картите, поставят акценти, върху които да се работи по нов начин. В резултат на това, производителите могат да изградят нов подход за оптимизиране на разходите за производство в „проблемите блокове“ – като внедрят повече иновативни достижения в иначе трудоемкото изкуство на земеделското производството.
