В третата статия от поредицата, посветена на зимуването на пшеницата, агрономите на НИК Агро Сървис дават насоки за определянето на гъстотата на посева в брой растения на 1 кв. м .
Ако сте пропуснали предишните две статии, може да ги откриете тук:
- В каква фаза растенията навлизат в зимата?
- Установяване на зимните повреди при растенията, степен на поражението и начини за отстраняването им
Преброяването на растенията трябва да се провежда в началото на пролетта при първа възможност да се влезе в посева. Не бива да се закъснява, защото картината на повредата се нарушава и става почти невъзможно преброяването на повредените растения.
Гъстотата на посева се определя по метода на метровките. Те се поставят на няколко пункта по един от двата диагонала в зависимост от големината на блока. Колкото броят на метровките е по-голям, толкова получените резултати са по-точни.
Растенията от всяка метровка се изброяват без или чрез изскубването им. Получените данни от всички метровки се осредняват и съобразно с установения брой растения на 1кв.м посевът се определя като много гъст, нормален, рядък и много рядък.
Това дава основание да се направи извод с каква гъстота посевът навлиза в пролетта. Броят на растенията, определят гъстотата на посева в този период е посочен в табл. 1.
При оценяване на посева трябва да се има предвид и степента на братене. Ако в посева от пшеница или ечемик се установи, че броят на растенията на 1 кв.м е 600-700, но те не са формирали нито един брат, то този посев не трябва да се определя като много гъст.
Ако в посева от пшеница на 1 кв.м са поникнали 300-350 растения, но всяко растение е формирало по няколко братя, то този посев не се определя като рядък.
Ако посевът е много гъст, растенията силно прорастват , етиолират и полягат. В такива посеви се създават условия за развитие на ръжда, брашнеста мана, фузариоза, кореново гниене и др.
Следователно трябва да се проведат следните мероприятия:
- За довеждане на посевите до оптимална гъстота – отлагане или отменяне на пролетното азотно подхранване, препасване или брануване с тежка брана;
- Срещу полягане на по-буйни посеви през фаза братене – начало на вретенене- пшеницата, третикале и ръжта се пръскат с ретарданти.
- При много редки посеви поради увеличена хранителна площ на едно растение в резултат на настъпило разреждане се създават условия за засилване на братенето. В следствие на това братята са или непродуктивни, или формират много къс и слабо озърнен клас, а такива посеви узряват неравномерно и са с лошо качество на зърното. При такива посеви се препоръчва завишаване на подхранването с азот, пръскане с хербициди за освобождаване на посева от плевели и други.
- При извънредно редки посеви (до 150 растения на 1кб. м) площите се разорават и се засяват с някоя пролетна култура.
- При измръзване на ечемика, което се случва по-често отколкото при пшеницата, до средата на март може да се извърши подсяване с пролетен ечемик напречно на редовете с 250-300 к/с/кв.м
Установяване на братимостта на посева на зимните житни култури.
Без избор на заложените метровки се вземат по няколко растения така, че да се образува проба от 50-100 растения. Изброените братя на всяко растение се записват поотделно и полученият общ брой се дели на растенията, за да се установи средната братимост. За оптимална в този период се приема братимостта, при която на едно растение се падат по 2-3 братя.
Когато братята са повече от 3, се създават условия за силно сгъстяване на посева. При по-малко от 2 братя растенията ще братят още, но тези братя или няма да формират клас, или ако формират, той ще бъде дребен и с малък брой зърна.
Данните от извършената проверка за състоянието на посевите от зимните житни култури след измръзването се отразяват в табл. 2
Материалът е подготвен от:
Мирослав Петров, агроном в НИК Агро Сървис
